ИЗПОРАЗВЀЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; изпоразведà се, -ѐш се, мин. св. изпоразвѐдох се, прич. мин. св. деят. изпоразвѐл се, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Мнозина или всички се развеждаме. В делитбените списъци влизат дори и четките и ваксите за обувки, виждал съм го със собствените си очи, тъй като повечето от моите приятели и познати се изпоразведоха. К. Топалов, Н [еа]. Много от приятелките ѝ се изпоразведоха.


Източник: Речник на българския език (онлайн)